Жалко, че неизненадващото помилване на татковото от президента Байдън, се случва след безапелационната победа на Доналд Тръмп. И сега по-умните соросоиди са по-ниски от тревата и мечтаят да сгънат коляно в Мар-а-Лаго. Щото иначе, нали си представяте какво чудо щеше да е?
То щяха да са клетви за "ценности", то щеше да е хълцане за "върховенство на закона", то щеше да е чудо. Развълнувани тривиалности как моралът бил доброто, а бащината грижа – над всичко. И подобни.
Само и само, за да оправдаят собствения си морален релативизъм, подчинен на максимата: "щом е от наш'те, значи е морално и законно, каквото и да е правил".
А сега си представете, ако Доналд Тръмп беше сторил същото за сина си. Да, синовете на Тръмп не са нито дрогаджии, нито корумпета, нито престъпници, като отрочето на Байдън. Но все пак – представете си.
Чувате ли истеричните трели и фалцетните попържни, които соросоидното малцинство щеше да надава? И да иска "конституционни промени" и "съдебна реформа" срещу "завладяната държава" от Тръмп. Чувате ли ги? Е, да, де – ама Байдън помилва Хънтър.
И соросоидите са на амбразурата да обясняват колко правилно и морално извисено е това. Изненадани? Не, естествено. Соросоиди, сър
