Искате ли потребителски кредит? Не ви трябва? Помислете си пак! Толкова е бързо и безпроблемно! Парите все ще послужат за нещо! Вземете сега! Не пропускайте!
Рекламите за потребителски кредити са навсякъде и въпреки различните сюжети посланието е едно и също – гореописаното.
Покрай празници, както сега, банките са във вихъра си. Сега се „жъне“ най-добре, защото хората са емоционални, имат много разходи и искат да си прекарат добре, което често се свързва с харчене на пари. Пък после ще му мислят. Защото кредитите имат константното от време оно качество – вземат ли се, трябва да се връщат, при това с лихва.
В последните няколко месеца наистина се забелязва голямо раздвижване в сегмента на потребителското кредитиране при банките, коментира пред "Марица" Десислава Николова.
"По-агресивното предлагане е обичайно по това време на годината. Прави впечатление обаче размерът в офертите. Допреди известно време потребителските кредити бяха в размер до 30 000 лева. После пораснаха.
Но сега стандартните са около 80 000 лева, а има и такива за 120 хиляди", посочва тя.
За банките това е чудесно – потребителските заеми са скъпи. Само за справка – ипотечните са далеч по-евтини, но при тях също излиза сметката (за кредиторите), защото са дългосрочни.
Сега отвсякъде валят оферти с промоционални условия – я лихвата е "специална", я някоя такса липсва, я има друг бонус. Например: при един от празничните продукти на голяма банка у нас лихвата за потребителски кредит е 4.44%.
Внимание! Точно тук има звездичка, която би трябвало да заостри вниманието на искателя на пари.
Ниската лихва е за плаващ лихвен процент, валиден само при следните условия: за кредити над 40 000 лв., при превод на работна заплата, при сключена застраховка, дигитално подписване на документите и брутен осигурителен доход, равен или над максималния осигурителен праг от 3750 лв. Така че очевидно лихвата от 4.44% не е за всички, а само за заможни клиенти.
Лихвата за „небогоизбрани“ е двойно по-висока.
Според последните данни на БНБ за октомври, средната годишна лихва по новите потребителски кредити в левове е 9,08 процента. Тя се увеличава, тъй като през септември е била 9,05%. На годишна база ръстът е значителен, след като точно преди година средната лихва е била
8,59%.
Но да се върнем на промоционалния пример, защото цифрите говорят най-убедително. При потребителски кредит в размер на 42 000 лв. за 84 месеца (7 години) и без такса за разглеждане, тъй като е бонус от банката, месечната вноска възлиза на 603.65 лв.
Общата дължима сума в края на периода на кредита е 50 706.91 лв. с включена застраховка "Кредитна Протекция Пакет А" на обща стойност 1827.84 лв. за целия срок на кредита. Месечна премия по застраховката – 21.76 лв., е включена в месечната вноска.
По принцип застраховката при тези кредити не е със задължителен характер и се предоставя допълнително по избор на клиента. В случай обаче, че към заема няма включена застраховка, се прилагат други условия по кредита, посочват от въпросната банка и поясняват, че лихвеният процент се определя спрямо метода на подписване на договора и наличието на застраховка по кредита.
Това, че потребителските кредити поскъпват тенденциозно, явно не спира българите да прибягват към тях. В БНБ изчисляват, че обемът на новите кредити за потребление в левове за октомври се увеличава в сравнение със септември със 7,1% (или 57.1 млн. лв.), до 864,7 млн. лв., като за година ръстът е с 16,2%.
БНБ дълго намекваше в своите доклади и становища, че бумът при кредитирането у нас би могъл да изиграе лоша шега. В крайна сметка, от 1 октомври въведе няколко ограничения, с които се опита да сложи юзди засега само на жилищното кредитиране.
Припомняме, че от началото на октомври търговските банки може да отпускат ипотечни кредити само ако са изпълнени следните условия за потребителите: сумата на ипотечния кредит да не е повече от 85% от стойността на имота, служещ за обезпечение; погасителната вноска по заема да не е по-голяма от 50% от месечния доход на кредитополучателя и срокът на заем за покупка на жилище не може да надхвърля 30 години.
Жилищните кредити нарастват
Някои икономисти и финансисти още преди два месеца отбелязаха, че тези мерки са доста плахи и няма да доведат до особена промяна в нагласите на банките и техните клиенти. И това се потвърди, на практика, с първия доклад след промяната на БНБ – статистиката за октомври месец. Оттам излезе, че жилищните кредити у нас нарастват с 26,5 на сто на годишна база, до 24,124 млрд. лева към края на месец октомври т.г.
Предходния месец (преди уж затягането на кредитирането) ръстът бе 25,9 на сто. Така за последните 12 месеца сумата по отпуснатите заеми за жилище от търговските банки на българския пазар нараства с малко над 5 млрд. лева.
Финансистите направиха своите прогнози на база официални данни, затова и не сгрешиха. Според статистиката на БНБ през последните три години едва около 5-6% са отдадените жилищни заеми със или над 90% съфинансиране.
Освен това само 6% от потребителите са взели заем със срок на погасяване над 30 години, така или иначе, оферта за разсрочване от 35 години беше рядкост. А при около 20% от отпуснатите заеми разходите по обслужването надхвърлят 50% от дохода.
Тук всъщност е основната разлика и тя би "отсяла" хората с невисоки доходи от пазара. Причината е, че дотогава съотношението дълг/доход на кандидата за пари беше 65%.
Един кредит никога не са просто числата в договора. За да се подпише договорът с банката и да стане сделката с имота, има доста предварителни разходи.
Използвайки данни на Homeheed, кредитният консултант от "Кредитланд" Петър Илиев прави ориентировъчна сметка, за да може кандидат-купувачите да добият дори най-бегла представа какво ги чака. Примерът е за София.
Един двустаен апартамент в столицата възлиза средно на около 270 000 лв. За да бъде закупен, са необходими: 15% самоучастие (LTV вече е 85% и оценката гравитира около цената). Сложете 8% трансакционни разходи (данък 3% + брокер 3% без ДДС + такса вписване на покупка 0.1% + такса вписване на ипотека 0.1% + нотариални такси + такси за банката).
Това прави първоначален общ разход за покупка на имота в размер на 62 000 лв., Апартаментът обаче често се нуждае от довършителни дейности, което също е голям разход.
При среден разход бюджетно довършване на този дом с площ около 60 кв.м са необходими приблизително още 40 000 лв. Това, на практика, означава, че за да се купи с ипотечен кредит и да се заживее в този имот, са необходими първоначални разходи в размер на 102 000 лв. Останалото с успех може да се разсрочи за до 30 години, съобразно новите изисквания на БНБ.
