Ангел Попов е актьор в Кукления театър “Георги Митев” – Ямбол. Повече от четиридесет години той влиза в ролята на Дядо Коледа на сцената и по площадите на различни градове в страната. Автор е на десет коледни пиеси. Носител на множество награди.
– Господин Попов, твърдите, че имате четири десетилетия стаж като Дядо Коледа. Това е достойно за рекорд на Гинес. Как започнахте?
– Преди да стана Дядо Коледа, бях Дядо Мраз. Да попадна в тази роля за мен бе сбъдната мечта. Защото тя носи винаги настроение, веселба, усмивки.
– А какви са спомените ви за добрия белобрад старец от детските ви години?
– В интерес на истината, тогава почти не вярвахме, че има такъв човек
Защото в тази роля винаги се превъплъщаваше огнярят на детската градина, баща ми или някой комшия – лица, които бързо разпознавахме. Така че илюзии нямаше, оставаше удоволствието от подаръците, които получавахме.
– А кога за първи път вие облякохте костюма на култовия старец?
– Когато започнах да се занимавам с куклен театър. Още тогава имах фиксидеята един ден да мога да изиграя на сцената въпросния дядо, но той да бъде истински. Такъв, че да повярват в съществуването му.
– И успяхте ли да я реализирате?
– Започнах работа в кукления театър в Пазарджик на 22 г. Бях още твърде млад, за да съм Дядо Мраз. Един ден обаче се случи така, че традиционният изпълнител на тази роля в театъра ни влезе в болница. Тогава я предложиха на мен, което много ме притесни.
– Защо? Нали е била ваша мечта?
– Заради младостта ми. Бях много слаб, 64 килограма. Колегите обаче ме успокоиха. Казаха ми, че всъщност Дядо Мраз е бил висок и много слаб, с дълга бяла брада. Така че аз напълно отговарях на този профил.
– Как премина дебютът ви?
– Не останах много доволен.
Костюмът, който ми дадоха, не отговаряше на представите ми за този герой
Беше измислен. Освен това не можах да се преборя с притеснението си. С други думи, не се намерих в тази роля.
– Несполуката не ви ли принуди да се откажете?
– Напротив, колегите ми решиха, че имам червени бузки, които допълват образа. И в следващите няколко години въпросът кой ще бъде Дядо Мраз в коледните представления на Пазарджишкия куклен театър, не се обсъждаше.
– Започна ли да ви харесва?
– Разбира се, защото, ако играеш лош вълк или друг отрицателен герой, децата те намразват. Докато
Дядо Мраз винаги е добър и го обичат и бабите, и майките
Появи ли се на сцената, настава голяма глъчка, шум, викове, радост. След няколко години се преместих в Шуменския театър. Там не знаеха нищо за моите предишни превъплъщения, но двама колеги ме предадоха. Този път ми дадоха хубав костюм и станах Дядо Мраз в продължение на пет години във всичките спектакли на трупата. После се прибрах в родния си Ямбол.
– Това се случва през бурните години в началото на прехода към демокрация.
– Да, и това обърка нещата. Възникна въпросът кой точно да бъда: Дядо Коледа или Дядо Мраз? Да продължавам ли да пея: “С червените ботушки пристига Дядо Мраз” и в компанията ми да бъде Снежанка, или да разказвам, че живея далеч в Лапландия, в планината, и пристигам с джуджетата и елените. Объркана работа. Трябваше да я реша.
– Наистина. И какво сторихте за идентичността на приказния герой?
– Направих си частен театър. Дядо Коледа вече беше изместил Дядо Мраз. Уших си нов, специален, хубав костюм вече по мой модел. Поръчах си брада от естествен косъм, перука, вежди. Струваха солидна за времето си сума – 600 лева. Червените ботуши ми измайстори човекът, който правеше ботушите на гвардейците. От хубава кожа.
– До 10 ноември 1989 г. Коледа не се празнуваше. След промените старецът излезе на улицата. Той пали градската елха и дава началото на новогодишните празници. Как се чувствате на този ритуал?
– Вълнуващо е. Идват много хора. Хиляди са на площадите. Това стана традиция. С кметовете запалваме не само елхата, но и цялото празнично осветлените. Правим забавна програма на децата. Питам ги дали са си написали писмата до мен. Някъде слагаме и пощенски кутии да ги пуснат.
– На колко места дадохте начало на празниците тази година?
– Започнахме в Силистра, където беше и президентът на републиката Румен Радев, после Нова Загора, община Тунджа, Тополовград, Ямбол. Имах много покани, не успях за всички. Не ми стигнаха датите в месеца. Тогава се пошегувах и предложих в кметствата да си гласуват щатна бройка за Дядо Коледа.
– Доста работа ви се е отворила…
– Но това не е всичко. С Ямболския куклен театър направихме коледно турне. За двадесетина дни имахме седемдесет участия по детски градини, училища, клубове в различни градове на страната. Така че почти месец не съм свалил костюма на Дядо Коледа.
– Как си обяснявате успеха в тази роля, та да ви търсят толкова много отблизо и далеч?
– Мисля, че основното е костюмът. Споменах вече, че имам хубава перука, брада, вежди, мустаци, всички направени специално за мен, по поръчка, от естествени материали. Може би влияе и отношението ми към децата. То е много мило, радват ми се. Дори възрастните знаят, че няма Дядо Коледа, но го чакат. Понякога ми се случва да нямам настроение.
От проблеми не ми е до смях, но облека ли си костюма, видя ли очите на децата, всичко негативно в мен изчезва
Ставам благ, добър и весел. Това е магия.
– Най-необичайното място, където сте се явявали като Дядо Коледа?
– В затвора. Имахме там спектакъл.
– И как ви приеха?
– Със същото вълнение като децата. Пожелах им скоро да излязат на свобода и да реализират мечтите си.
– Какво ви питат малките, когато идват при вас?
– Интересуват се защо не съм с шейната и къде са елените. И тук благодаря на природата, която ми помага в отговора. Казвам: “Няма сняг, затова съм оставил шейната високо в Балкана”. В една моя пиеса питам малките зрители: “Обадихте ли се на Баба Зима да прати сняг, защото само тя го носи?”. Отговарят ми: “Не”. “Тогава запишете телефона й: Заради зимния месец декември той започва с 12, а часът, в който настъпва Новата година, нали и той е 12, и месеците в годината са дванадесет… Значи телефонът й е: 121212. Още утре й се обадете и поискайте сняг”. Неотдавна един съсед ми вика: “Абе, ти какво си направил с твоите работи. Синът ми по цял ден върти някакъв телефон. Казва, че търси Баба Зима и много се ядосва и плаче, че не му отговаря”.
Исак ГОЗЕС