Азиатски гиганти се канят да наливат милиони в този БГ град

Инвестициите у нас удариха дъното през отиващата си година, но в голяма степен това не важи за Пловдив и региона, които влязоха във фокуса на мегаинвеститори от Азия. Заявка за строителство на големи промишлени предприятия в областта дадоха световни корпорации както от далечния Изток, така и от западни, и от български компании, пише "Марица".

Другата добра новина е, че индустриални гиганти с вече функциониращи модерни фабрики в Пловдивско вдигат втори заводи, с което трайно затвърждават позициите си.

При това на фона на мрачните прогнози, че поради различни фактори – икономически, социални, вътрешнополитически, геополитически и др., бизнесклиматът се влошава.

Създадената тук и развиваща се с бързи темпове Тракия икономическа зона (ТИЗ) превърна Пловдивска област в индустриалното сърце на България, а славата ни се носи и по света. Неслучайно престижното издание Financial Times – fDi intelligence, нареди миналата година Пловдив сред топ 10 на урбанизираните центрове с най-добра стратегия за преки чуждестранни инвестиции и рентабилност.

В подкрепа за това са общите усилия от страна на бизнеса, общинската и държавната администрация. Една от целите е в следващите години ТИЗ да става все по-привлекателно място за инвестиции, работа и живеене. В тази връзка предстои да се реализира мащабен проект с участието на бизнеса и местната власт, който бе представен в началото на тази година.

Целта е да разрешат някои от основните проблеми за икономическото развитие на региона и да се повиши качеството на човешкия капитал. В разработената концепция са заложени взаимносвързани, допълващи и надграждащи се инфраструктурни интервенции, които се комбинират с подходящи мерки в секторите икономика, околна среда, жилищно настаняване, образование и социални дейности.

В амбициозната програма ще се вложат европейски и национални средства в размер на 140 млн. лв. Нейни партньори са ТИЗ, общините Пловдив, "Марица" и Куклен, Електроенергийният системен оператор и Професионалната гимназия по машиностроенe в Пловдив.

Да се надяваме, че ако в бюджет 2025 са заложени 100 млн. лв. за индустриализация на България, както наскоро обеща при посещението си в ТИЗ министърът на иновациите Росен Карадимов, част от парите ще стигнат до региона.

И турската компания Оdеlо oтвopи втopи зaвoд в зoнa Kykлeн. Там се произвеждат фарове за автомобилната индустрия

През пролетта на 2024 година гигантът в автомобилостроенето Shanghai Unison Aluminium Products Co. Ltd. направи в региона

В.З. първата китайска мегаинвестиция в областта на индустрията,

като размерът на вложението е за над 19 млн. лв. Чрез дъщерната си фирма в България „Зиес Юръп“ ЕООД, в землището на село Радиново, част от Индустриална зона „Марица“, стартира строителството на високотехнологичен завод на площ от 10 000 кв.м, от общо закупени близо 30 декара. Предприятието вече е във фаза оборудване. В него ще се произвеждат алуминиеви авточасти и аксесоари за Tesla, Volvo, Fiat.

Предвижда се и строителството на втори завод за автомобилни части. Той ще е в съседство на първия и по план ще започне да се изгражда през 2025 г. В присъствието на китайския посланик в България Дай Цинли, на „Зиес Юръп“ бе връчен сертификат за инвеститор Клас А. Двете предприятия ще осигурят близо 300 нови работни места.

Друг азиатски ас също избра да инвестира в ТИЗ. Япoнcкaта кoмпaния, пpoизвoдитeл нa oпaкoвки oт xapтия и кapтoн – Тrі-Wаll, която е с американски корени, ще вдигне завод, в който ще вложи нaд 60 милиoнa лeвa.

„Tpи-Уoл Бългapия“ EOOД – дъщepнo дpyжecтвo на кoмпaнията от Страната на изгряващото слънце, e зaкyпило 56 декaра тази есен. Нoвoтo пpoизвoдcтвo e нa eтaп промяна на статута на земята и пpoeктиpaнe. По плaн обектът трябва да се финализира и пycне в eкcплoaтaция дo cpeдaтa нa 2026 гoдинa.

В присъствието на посланика на Китай в България Дай Цинли (втората вляво) зам.-министърът на иновациите и растежа Красимир Якимов връчи сертификат „клас А“ на „ЗиЕс Юръп“

В напреднала фаза са преговорите с още един азиатски технологичен гигант

– световен лидер в производството на чипове и полупроводници с централа в Тайван. Очакванията са той да направи милиардната инвестиция в икономическата зона.

С цел разширяване на производството си френската компания „Шнайдер Електрик“ започна градежа на втора умна фабрика в ТИЗ за 107 млн. лв. В нея ще се асемблират, тестват и опаковат прекъсвачи и други електропродукти за ниско напрежение.

Предстои да се разкрият 110 нови работни места. В базата ще се внедрят последен клас софтуерни технологии, индустриални автоматизации, възобновяеми източници на енергия и др. Крайната цел е реализацията на „умна производствена сграда“ – със сертификат Smart factory и златен LEED сертификат, с който ще се превърне в първата от този вид производствена сграда на компанията в Централна и Югоизточна Европа.

До чуждестранните инвеститори в ТИЗ тази година се нареди нов български предприемач. Това е пловдивската компания „Смарт Пауър Грид“ ООД, основана през 2021 г. Bъв фaбpикaтa, в която ще се вложат 25 млн. лв., щe ce пpoизвeждaт тpaфoпocтoвe, eлeктpичecки тaблa, кoмплeктни paзпpeдeлитeлни ypeдби зa cpeднo и ниcкo нaпpeжeниe. В новото производствено предприятие ще се paзкpият oкoлo 150 paбoтни мecтa.

Наред с градежа има и разруха

Винзаводът в Асеновград е сринат до основи

Наред с новите инвестиции за милиони левове в Пловдивска област, 2024 година ще се запомни и с най-голямата разруха в най-новата ни история. През септември бе срината до основи една от соцемблемите не само в региона, но и в страната – Винзавод Асеновград. През пролетта на миналата година винарската изба стана собственост на пазарджишката фирма „Тарамекс“.

Неин едноличен собственик е Ахмад Фахми Абделрахман Абделдайем, брат на строителния предприемач Таха Фахми Абделрахман Абделдайем, по-известен като Таха Рахман. Имотът на площ от близо 26 дка бе продаден за 7 млн. лв.

На мястото на ОМК ще се вдигне поредният жилищен мастодонт

Предстои да бъде съборена и друга емблема от хранително-вкусовата ни промишленост – Обединена млечна компания (ОМК). Преди няколко месеца производството на млекопреработвателното предприятия под тепетата бе спряно завинаги, а персоналът от близо 200 души съкратен.

Добрата новина е, че пловдивските марки вече се произвеждат в Сливен, във фабриката на поредния гръцки собственик на ОМК – „Тирбул“ ЕАД , дъщерно дружество на „Хеленик Деарис С.А“.

Местни предприемачи залагат на екзотични производства

Инсталацията за бета-каротин в Раковски е единствена в страната

Докато чуждестранните инвеститори влагат средства в предприятия за производство на различни компоненти за индустрията, българските предприемачи в региона се ориентират към екзотични производства. Например „Индекс 11“ АД заяви през август т. г. инвестиционно намерение за изграждане на първата в страната инсталация за бета-каротин. Тя ще бъде монтирана в индустриална зона Раковски.

В същото населено място друг инвеститор – „Ленассо“ ЕООД, ще префасонира база за лющене на ориз в завод за топене и леене на алуминий и производство на алуминиеви слитъци.

През октомври дойде и новината от Европейската комисия, че проект на пловдивската компания КЦМ ще се подпомага с европейски средства в рамките на програмата LIFE за околната среда и действията по климата. Чрез разработката гигантът ще въведе нови техники за извличане на метали от промишлени отпадъчни води в завода си в Пловдив.

Целта е да се предотврати замърсяването на река Чепеларска, която е близо до обект от защитената зона "Натура 2000". С реализацията на проекта ще се намали четирикратно изхвърлянето на кадмий, като по този начин ще се подобри чистотата на водния басейн.

Също през октомври софийска фирма с имот в Пловдив заяви рестарт за изграждане на ферма за отглеждане на тихоокеанска бяла скарида. Стопанството ще бъде разположено на бул. „Кукленско шосе“ 15, в едно от помещенията на приватизираната, но неработеща фабрика на „Крепежни изделия“.

Related posts

Отслабеният Иран представлява още по-голяма опасност

Пълен абсурд: Мъж получи фиш за нарушение в София, но колата му не е напускала Пловдив ВИДЕО

Огромна трагедия на хижа Безбог, откриха мъртва жена