ПП-ДБ се опитаха да направят държавен преврат – това беше арестът на Борисов. Това беше стъпката, с която правителството на Кирил Петков и Бойко Рашков демонстрираха, че са готови да установят диктатура в България. Това заяви, цитиран от Епицентър бг, Радомир Чолаков.
Ето какво каза още той за своята политическа кариера и безизходицата, в която сме навлезли като държава.
Валерия Велева: Спомням си, че през юли написахте статия, в която казахте, че измененията на Конституцията са най-голямата грешка на ГЕРБ. Дори споменахте, че това е най-голямата юридическа грешка в българския парламент. А вчера признахте, че сте станал жертва на Христо Иванов и че Бойко Борисов ви е елиминирал от политиката заради него. Не се ли обидихте, когато Борисов каза, че ви е отстранил заради Христо Иванов?
Радомир Чолаков: Не! В политиката човек не бива да се обижда, не трябва да е толкова чувствителен. Чест прави на господин Борисов, че го каза няколко пъти по време на предизборната кампания и преди това на партийни събрания, че съжалява, че се е стигнало дотам. Просто в петък го обяви и от парламентарната трибуна, което привлече вниманието на медиите и ми даде възможност сега в този разговор да обсъдим какво се случи.
Наистина, изменението на Конституцията беше грешка и мисля, че към днешна дата всички го виждат и признават. Но знаете, че в миналия парламент нашето общество беше подложено на медиен натиск и индоктринация относно съдебната реформа и измененията на Конституцията. В продължение на 10 години, като "китайската капка", на всички медии се внушаваше, че ако не се измени Конституцията и не се направи съдебна реформа, държавата ще загине. Това беше смисълът на живота на Христо Иванов и на още много хора. В един момент, чисто психологически, беше невъзможно да не се измени Конституцията, защото всеки, който си позволеше да възрази, дори плахо, беше остракиран и обявяван за мафия.
В началото на 2023 г., ако излезете пред медиите и кажете, че сте против изменението на Конституцията, вие сте "мъртъв" – дискредитиран, обвинен в мафиотски връзки, човек, който пречи на съдебната реформа. По времето на 48-ото Народно събрание бях председател на Правната комисия и имах проблеми с министъра на правосъдието тогава, Крум Зарков, заради механизма за разследване на главния прокурор. Ако си спомняте, пак беше истерия. Трябваше да се въведе механизъм за разследване на главния прокурор на всяка цена. И бях обвиняван: "Чолаков, председател на Правната комисия, пречи".
Аз не пречех, просто казвах на колегите: "Дайте да поразсъждаваме, не е ли противоконституционен този механизъм?" – Но не, аз пречех. Бях обявен за мафиот, пазещ Гешев.
Хубаво, приехме механизма за разследване на главния прокурор, който и до ден днешен съществува. Сега се оказва, че това не е достатъчно. Сега не искат Сарафов. Идеята беше да има механизъм за разследване на главния прокурор, за да е той подотчетен и подконтролен. Тогава Христо Иванов, Атанас Славов и Крум Зарков казваха, че ако въведем механизма, няма да има значение името на главния прокурор. Така беше. Въведохме механизма, а сега всички забравиха, че има такъв механизъм. Сега името е важно.
– Кой написа "домовата книга"? Днес няма желание бащите да си признаят авторството. Но аз четох протоколи, в които си спомням, че точният набор на десетте точки от потенциалните присъстващи в "домовата книга", е предложен от Христо Иванов.
– Когато се постави въпросът за изменението на Конституцията, първоначалната идея беше да се промени само главата за съдебната власт. Предварителната нагласа беше, че ще променяме само тази част. В някакъв момент обаче се появиха идеи и за ограничаване на правата на президента, като например служебното правителство да не може да назначава.
От наша страна, и аз лично лансирах идеята за непрекъсваемостта на Народното събрание. Това го виждах като компенсаторен механизъм, за да не ограничаваме президента, а просто да въведем непрекъсваемост на парламента. Нека президентът да назначава служебното правителство, но е важно то да е под контрол. Между другото, с този принцип се съгласиха всички юристи. Дори самият президент не го оспорва, защото в Конституцията се казва, че България е република с парламентарно управление. Не може всички други власти да са непрекъсваеми, а парламентарната да е прекъсваема. Има лек дисонанс.
Въпросът беше да се каже, че парламентът става непрекъсваем, и тогава нямаше изобщо нужда да се пипа служебното правителство. Колегите обаче от ПП-ДБ, които точно тогава бяха в замръзнали отношения с президента, решиха да му отмъщават. Защо точно, не ми е ясно. Но явно, където е имало голяма любов, след това има голяма омраза. Той ги нарече "шарлатани" и те решиха да му отмъстят.
Тогава те дойдоха с предложението да се премахне изобщо служебното правителство, като редовното правителство продължи. Но когато се прекъсне мандатът на парламента, трябва да има служебно правителство, и те казваха, че редовното продължава. Тези хора винаги изхождат от конкретни техни представи. Те си представяха, че правителството на Кирил Петков с вътрешен министър Бойко Рашков, което беше свалено предсрочно, ако действаше такъв механизъм, щеше да прави следващите избори.
– Тоест, законите и промените на Конституцията ги правим съобразно "дрехата" на Кирил Петков.
– Да, ако се беше възприело тяхното предложение, в момента щеше да управлява кабинетът на Денков. До момента щеше да управлява Денков, между другото, с вътрешен министър Калин Стоянов. Щеше да е много интересно. Естествено, ние се смяхме, защото това е нелепо. Идеята на служебното правителство при предсрочно прекратен мандат на парламента е, че на това правителство не му е гласувано доверие и няма право да прави избори.
Тогава започнаха дискусии в кръга на Постоянната комисия по конституционни въпроси за това какви други механизми има. Някой от колегите каза, че в Гърция има списък и когато се назначава служебно правителство, се избира между председателя на Върховния касационен съд и още някой. На всички това им хареса като алтернативен вариант. Казаха ми: "Да, добре, окей." И започнаха да мислят по този въпрос. Накрая, както казвате, Христо Иванов оформи окончателния вид. Аз в този момент вече бях вдигнал ръце. Откровено ви казвам, бях им казал: "Правете каквото щете." Моето предложение беше за непрекъсваемост на парламента. Аз не желаех да закачам правомощията на президента.
-Председателите на юридическите гилдии бяха абсолютно против тези промени. Защо Христо Иванов не прие този глас отвън? Защо не прие тези аргументи?
– Тук трябва да влезем в сферата на приложната психология. Според мен, тези хора, които през всичките тези години са сторонници на съдебната реформа и на конституционната реформа, са развили някаква степен на фанатизъм, в която те са убедени, че са единствено правите и че искат да променят цялата концепция за право в България. Те искат да променят нашето конституционно устройство.
Във всички отрицателни становища, а те всички бяха отрицателни с изключение на едно – на Българския хелзинкски комитет, се казваше, че има решение на Конституционния съд от 2003 г., което не позволява обикновено Народно събрание да прави такива промени.
Министър Атанас Славов, който по това време е министър на правосъдието, настояваше, че Конституционният съд трябва да промени практиката си, за да позволи на обикновено Народно събрание да прави тези промени. Той твърдеше, че съдът трябва да отчете променената обстановка и развитието на обществените отношения.
Изумително е, че малка група хора с неясна юридическа практика се противопоставят на цялата юридическа гилдия, включително Висшия адвокатски съвет и университетите, и настояват за промени в Конституцията. Юридическата колегия обаче не намери сили да се противопостави.
– Как обяснявате феномена Христо Иванов и защо той легна на сърцето на Бойко Борисов?
– Христо Иванов и хората около него са работили в неправителствения сектор, финансиран от различни донорски програми. Те правят изследвания за проблеми в областта на правосъдието и предлагат концепции за съдебна реформа. Техният поминък е свързан с измислянето на проблеми, презентирането им пред донори и създаването на медийна среда, в която да се говори за тези проблеми.
Господин Борисов, и всеки на негово място, би поверил Министерството на правосъдието на тези хора, които имат утвърдено реноме. Това, което не е оценено тогава, е, че тяхната експертиза не е за решаване на проблема, а за задълбочаването му. Вместо да решават проблемите в правораздаването, те ги задълбочават.
– Казахте, че темата за съдебната реформа никога няма да свърши, докато не спре финансирането за организации, които говорят за нея.
– Точно така. През 2019 г. в парламента е приета концепция за нова наказателна политика, изготвена от работна група с ръководител професор Пламен Панайотов. Това е идеалната концепция за промяна на Наказателния кодекс. Всички най-добри учени на България са казали какво трябва да се измени, за да стане правосъдието бързо и ефективно. Вместо да изпълним това, ние променяме Конституцията и въвеждаме механизъм за разследване. Нашите учени знаят какво трябва да се направи, но ние се водим по докладите на НПО-тата, които настояват за промяна на Конституцията.
– Как Христо Иванов обясни, че трябва да приемете и ДПС като част от мнозинството, което да подкрепи тези промени?
– За да се измени Конституцията, са необходими 180 гласа. Ако не може със 180, на втори опит може с 160. Аз бях на мнение, че трябва да опитаме да постигнем 180, защото самата Конституция изисква максимален консенсус. Мислех, че това е възможно, защото разговарях с колеги от БСП, "Възраждане" и други партии, които бяха готови да участват в процеса. Те имаха същите забележки като нас. Може би тогава стана ясно, че ако се опитаме да разширим мнозинството до 180, процесът ще се забави, което за Христо Иванов беше проблем.
– Защо се бързаше? Нещо трябваше да се отчете ли?
– Нямаше конкретен краен срок, но сигурно имаше морален ангажимент. Ако 10 години обещаваш на определени среди, че ще направиш нещо, най-накрая трябва да го направиш. Христо Иванов казваше, че има исторически прозорец, в който ГЕРБ е морално притиснат до стената. Това беше моментът, в който ГЕРБ върна мандата и даде властта на новите демократични сили. Христо Иванов реши да поиска всичко, а за него "всичко" беше Конституцията.
Между другото, той провали мечтите на цялата демократична общност. Ако тогава ни беше послушал и бяхме изменили Висшия съдебен съвет, без да пипаме Конституцията, сега нямаше да става дума за главния прокурор. Те щяха да имат поне 4 или 5 членове на Висшия съдебен съвет, а сега няма да имат нито един. Онзи ден слушах съдия Янкулов по радиото. Той винаги е бил на предната линия за съдебна и конституционна реформа. Направи ми впечатление, че каза, че опитите за постигане на съдебна реформа само чрез изменение на закони и Конституцията са били грешка.
– Така ли?
– Да, това е честно. Но защо трябваше да променяме половината закон и Конституцията, за да разберем, че това не става така?
– Знаете ли за желанието на Христо Иванов да стане главен прокурор?
– Не, наистина не знам. Чувал съм тези слухове, но не мисля, че са верни, защото той няма квалификацията да бъде такъв. И мисля, че си дава сметка за това.
– А за какво има квалификация?
– Да маркетира идеи и да чертае бляскави хоризонти, което е важно качество в политиката. Може да продава мечта за прекрасна правосъдна система. И добре го прави. И слава Богу, че Конституционният съд намери сили да спре това. За мен най-важното е, че четиримата членове на Конституционния съд от съдийската квота единодушно гласуваха против съдебната реформа. Не можем да кажем, че политическите квоти са надделели. Съдиите бяха против измененията, които бяха предложени.
– Има ли друг удар върху държавността в последните 35 години като този?
– Това беше опит за удар, който не успя. Слава Богу. Това, което остава сега като служебно правителство, мисля, че ще бъде отстранено като проблем. Има и въпросът с двойното гражданство, който някак се премълчава, но то е голям удар върху държавността. Това ще се почувства след 10-15 години, но тогава ще е много късно.
– Как могат да бъдат спрени тези хора? Как могат да бъдат спрени Кирил Петков, Асен Василев, Николай Денков да не продължават да съсипват държавата?
– Може би не трябва да подхождаме с лошо. Те не са лоши хора сами по себе си. Сигурен съм, че имат добри намерения. Просто нямат необходимата квалификация и опит. Имат желание да свършат нещо и правят опити. Четете историята на болшевизма. Една малка група хора е поставила огромна страна на колене. Управляващата политическа класа тогава е подценила този въпрос.
Между другото, ПП-ДБ се опитаха да направят държавен преврат, според мен. Това беше арестът на Борисов. Това беше стъпката, с която правителството на Кирил Петков и Бойко Рашков демонстрираха, че са готови да установят диктатура в България. Мисля, че те не осъзнаха, че все пак сме правова държава и съдът ще спре този акт.
– Защо Кирил Петков не носи отговорност за всичко това?
– Защо правим компромиси? Защо непрекъснато правим компромиси, госпожо Велева? Виждаме, че някой прави грешки, но не излизаме да му го кажем.
– Иван Гешев направи компромис с него, когато той не понесе отговорност за нарушаването на Конституцията и за двойното гражданство.
– Не знам защо не понесе отговорност. Нашата прокуратура също мълчи. Ако продължи по този начин, утре няма да има никакъв авторитет.
– Може би прокуратурата се притеснява, да не би да ги направи герои, и пак да тръгнат протести пред Съдебната палата.
– Но тогава търпим престъпления, за да не излезе някой пред Съдебната палата.
-Тежък е този разговор, защото показва безизходица.
-Защо да е безизходица? Мисля, че ще преодолеем тези трудности. Трябва да спрем да правим компромиси и да спрем да си казваме "карай да върви". Това ни разяжда като общество.
– Как ще излезе парламентът от този тупик?
– Ако не се направи коалиция между ПП-ДБ, "Възраждане" и останалите партии, няма да има редовно правителство, няма да има парламент, отиваме на избори. Чисто технически въпрос е как ще се разпусне този парламент, за да се отиде на избори.
– Може ли президентът да удължи срока на процедурата по връчване на мандатите с оглед на това да изчака решението на Конституционния съд и да отмени "домовата книга", и тогава следващите избори да бъдат правени от служебно правителство, което той ще назначи?
– Може. И според мен точно това ще стане. Това дава време на Конституционния съд да върне правомощията, но няма лошо. Всички политически сили вече са убедени, че решението беше грешно. Най-правилно би било да се върнат правомощията на президента, защото наистина беше нарушение на Конституцията, че му ги отнехме.
– Какво ще се случи през това време?
– Дали през това време ще се получи този катарзис, да разберем какво ни се е случило, какво сме допуснали да ни се случва през изминалите 3-4 години? Колко сме били наивни да ни лъже всеки, който ни хване, да си кажем, че няма да правим повече компромиси.
– Казахте, че Кирил Петков трябва да се извини на Борисов за ареста.
– Аз го предложих, защото знам, че не е възможно. Но разбирате колко разумно всъщност е това предложение? Какъв ефект би имало, ако той имаше капка мозък да го чуе? Но те не могат. Незрели хора.
– Усещате ли, че сме смразена нация? Мразим другия. Парламентът е пълен с негативна енергия.
– Хората не са лоши. Имаме ли време да ви разкажа една история? Разказвали са ми за Петър Дертлиев, когото аз познавах. Винаги ходеше с Милан Дренчев, председател на БЗНС. Един мой приятел го попитал: "Ти си такъв фин човек, а ходиш с бай Милан Дренчев. Малко ти сваля реномето." И Дертлиев му казал: "С този човек съм се родил горе-долу по едно и също време. Заедно сме ходили на училище. Аз станах председател на младежкото БСДП, той на младежкото БЗНС. След това двамата ни закараха в Белене. В един момент си дадох сметка, че животът ми ще премине с този човек. И е по-добре да се спогаждаме, отколкото да не се спогаждаме."
– Да продължа мисълта ви. В едно от интервютата, които съм правила с Петър Дертлиев, той ми каза веднъж: "Умният политик ще управлява не само със своята партия, а с ума, знанията и енергията на цялата нация."
– Така е. Имаше на времето умни политици.
– Как да завършим този разговор? Едно послание?
– Трябва да спрем да правим компромиси и да спрем да си казваме "карай да върви". Това ни разяжда като общество. Вярвам, че България ще стане меритократично общество, или можем да броим и да чакаме края на Третата българска държава.