Първородният грях: Адам бил безполово същество!

от NarodSvoboden

Историята на Адам и Ева е сред най-популярните в Библията и е въвеждаща в концепцията за първородния грях. Самият Адам е легендарният прародител на човечеството.

Има безброй легенди и предания за него. Едва ли обаче някой ще се наеме да каже кой от тях е по-близо до истината, пише "Труд".

В ученията на гностиците Адам се разбира не просто като първия човек, а като божествено същество, което е прототип на цялото човечество. След грехопадението обаче той губи своята божественост, а с нея и вечния живот.

От този постулат възниква митът за друг основател на човешката раса – Адам Кадмон, който се превръща в нещо като свързващо звено между безкрайния Бог и обикновения човек. В ученията на кабалистите Адам Кадмон е един от най-важните символи на алхимията, съвършен човек: той разбира всички езици на света и знае съдбите на всички хора.

Отците на Църквата отричат ​​съществуването на два Адама, но признават двойствената природа на нашия праотец. Така апостол Павел изтъква разликата между земния и небесния Адам, което подчертава антагонизма на тленното и вечното: едната му страна е свързана с падналата човешка душа, другата с благодатта и безсмъртието, които Христос ни донесе (Еф. 4:22). Трябва да се отбележи, че според църковното учение Христос е първия човек във всичко, с изключение на греха.

Според талмудистите Създателят използва пръст от Вавилон, за да създаде тялото на Адам, пръст от Израел за главата му и пръст от други страни за останалите органи. Според друга гледна точка на учителите на Талмуда, първият човек на земята е безполово същество с мъжки и женски характеристики – андрогин.

Някои тълкуватели твърдят, че бисексуалността на Адам е директно посочена в Стария завет: „И Бог създаде човека по Своя образ, по Божия образ го създаде; мъж и жена го направи”. И едва тогава, според тази гледна точка, Господ отделя жената от реброто на мъжа.

Светлината и мрака

В разбирането на гностиците светът първоначално е съвършен, но след това се появява злият Демиург и, подражавайки на Създателя, започва да сътворява своя собствена материална вселена, която нарушава първоначалната хармония. Демиургът подлага на промяна и Адам, който се превръща в лошо копие на божественото творение – сега той става човешко животно, ръководено само от емоции и инстинкти.

Американският философ екзистенциалист Йонас Ханс, тълкувайки гностичната идея, пише, че съблазняването на Адам е „злото намерение на Мрака, насочено срещу оригинала. Отсега нататък борбата между Светлината и Мрака се съсредоточава върху човека, който се превръща в главната награда и в същото време в основното бойно поле на двете воюващи страни“.

Според гностиците Ева става инструмент за съблазняване на Адам, като го убеждава да се съвкупи и да продължи да се възпроизвежда. Наричат това „най-голямото начинание в стратегията на Сатаната“.

По-високо от ангелите

Апокрифните легенди ни рисуват различен образ на Адам. В „Книгата на мъдростта на Исус, сина на Сирах“ (около 170 г. пр. н. е.) първият човек се нарежда сред най-големите библейски праведници: „Сим и Сит бяха прославени сред хората, но над всички живи същества в творението е Адам“. Коранът, в същия дух, разкрива мястото на Адам. В 32-та сура „Земен поклон“ (стихове 6-7) се разказва, че всички ангели, с изключение на джин Иблис (Сатана), който беше в небесното войнство преди въздигането си, паднаха ничком пред Адам“.

Мотивът за възвисяването на Адам минава като червена нишка през коптското гностическо „Евангелие на египтяните”: „Защото той, Адамас, е светлина, произтичаща от светлината, той е окото на светлината. Защото той е първият човек, чрез когото и (заради) когото всичко е възникнало, (и) без него нищо не би възникнало.”

В кабалистичната теория и еврейските апокрифни текстове има история, според която Ева не е единствената съпруга на Адам. Тя е предшествана от Лилит, създадена от Бог от кал и тиня, за да озари самотата на първия човек. Лилит обаче не иска да се подчинява на съпруга си, възприемайки се като негово равноправно творение. Превръщайки се в призрак на нощта, тя бяга от годеника си. Не издържа дълго с Адам и самата Ева.

Талмудистите, разчитайки на думи от книгата „Битие“ (Битие 5:3), стигат до извода, че Адам след първородния грях се разделя с Ева за дълги 130 години. Какво прави през този един век? Тълкувателите на Талмуда вярват, че той се съвкуплява с женски демони, от които се раждат зли духове „по образ и подобие“. Очевидно Лилит е един от тези демони – именно от нея, според талмудистите, идва цялото зло, което измъчва човешкия свят.

Гробът на предците

В много богословски тълкувания Голгота, където по-късно е разпнат Исус, се смята за мястото на погребението на Адам. Гръцкият християнски теолог Ориген Адамант вижда божественото провидение в съвпадението на гробните места на Прародителя и смъртта на Спасителя на човечеството. Апостол Павел също пише за това: „Защото, както смъртта дойде чрез човека, така чрез човека дойде възкресението на мъртвите. Както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще живеят”.

Сирийският апокриф „Пещерата на съкровищата” (7 век) разказва как е погребан Адам. „Преди Потопа Ной взе останките на първия човек със себе си в ковчега; по-късно инструктира сина си Сим да погребе черепа на Адам на мястото на бъдещия Ерусалим, което се нарича пъпа на земята.“ Ето защо християните казват, че кръвта на разпнатия Христос е измила черепа на Адам.

Може също да харесате

Are you sure want to unlock this post?
Unlock left : 0
Are you sure want to cancel subscription?
-
00:00
00:00
Update Required Flash plugin
-
00:00
00:00