Прокурор Христиана Керанова е завършила право в СУ университет „Св. Климент Охридски“. През 2019 г. печели конкурс за съдебен помощник във ВКС.
През 2021 г. започва работа в Районна прокуратура – Сливница. От септември 2022 г. до август 2023 г. е командирована в СРП. След това работи в Районната прокуратура в Костинброд. От април 2024 г. е назначена в СРП.
Христиана Керанова е наблюдаващият прокурор по делото, по което жена е рязана с макетно ножче по главата и тялото от своя съпруг в София. Ето какво сподели тя пред “Телеграф”:
– Прокурор Керанова, как ще коментирате, че жената от София, нарязана с макетен нож от съпруга си, поиска той да се върне вкъщи с мотив, че е грижовен баща? Това страх от отмъщение ли е или Стокхолмски синдром?
– В много от случаите на домашно насилие подобно поведение на жертвата би могло да се обясни със страх и/или емоционална зависимост от извършителя, но конкретната хипотеза не е такава.
Пострадалата тук добре осъзнава какво й е причинил съпругът й, наясно е, че веднъж възникнало наказателното правоотношение не може да бъде прекратено по нейно желание, разбира също необходимостта извършителят на посегателството да понесе съответно на стореното от него наказание.
Според мен мотивацията й да подаде молба пред Софийския градски съд в производството за проверка правилността на определението на Софийския районен съд, с което спрямо съпруга й беше взета най-тежката мярка за неотклонение, а именно – „задържане под стража“, е друга. Смятам, че тя по-скоро е свързана с настоящото психическо състояние на общите им деца.
Те имат силна емоционална връзка с баща си и предвид крехката им възраст срещат затруднения, от една страна, да разберат какво и защо на практика се е случило между двамата им родители, а от друга – да се адаптират към актуалното фактическо положение, свързано с отсъствието на баща им от ежедневните им общи занимания и дейности.
Като всяка майка, независимо от ужаса, който е преживяла, тя пренебрегва собствените си нужди и страхове, за да минимизира страданието на децата си.
– Колко пъти е била нарязана жената, колко шева има?
– Разследването по досъдебното производство все още е на ранен етап и тепърва предстои по делото да бъде приобщена цялата медицинска документация по случая. Разбира се, и за нас, и за лекарите, оказали помощ на пострадалата в нощта на инцидента, приоритетно е било запазването на живота и здравето й. Изготвената към момента съдебномедицинска експертиза не е пълна и въз основа на нея не мога да отговоря на въпроса ви. Това, което е ясно обаче, е, че нанесените на пострадалата порезни наранявания са над 10 на брой. Доколкото разбрах, лекарите не са затворили всички рани чрез зашиване, някои от тях са били залепени.
Протест срещу насилието под наслов Нито една повече в София на 25 ноември т.г.
Булфото
– Толкова ли са били дълбоки раните, че е имало загуба на 1 литър кръв?
– В приложената по делото етапна епикриза е отразено, че при хирургическата обработка на раните на пострадалата е било констатирано, че те са били с различни размери и дълбочина, някои от които са достигали до мускул и сухожилие. Няма данни да са били засегнати големи кръвоносни съдове, но доколкото са били засегнати такива от малък и среден калибър и предвид, че раните са били множество, причинените наранявания в своята съвкупност са довели до обилна кръвозагуба.
– Какво работи мъжът?
– Разполагаме с информация, че работи на две места. Едната му работа е като общ работник в сферата на строителството, а другата е таксиметров превоз на пътници.
– Употребил ли е алкохол или наркотици по време на престъплението?
– Пострадалата съобщава за изпита от съпруга й една чаша бира по време на вечерята им часове преди престъплението.
– Ревност ли е мотивът му за нападението над жената?
– Вероятният мотив за конкретното физическо посегателство е ревност, но предстои да изясним дали е имало и други съпътстващи и или доминиращи мотиви и подбуди при осъществяването на деянието.
На вещите лица по назначената от мен психолого-психиатрична експертиза е възложено да изготвят цялостен анализ на психологичните преживявания и процеси при обвиняемия, имащи отношение към нападението над съпругата му, да посочат какви са неговите личностова структура и личностови особености, както и водещите му ценности и потребности, респективно как са свързани всички те с извършеното деяние.
– На каква възраст е тяхното дете? Как е пострадалата? Как е детето?
– Детето е на 4-годишна възраст. Пострадалата е в добро общо състояние, но възстановителният процес при нея продължава. Ползва услугите на частен психолог. Адресът й е посетен от социалните служби, като тя е консултирана за възможността да ползва социални услуги в общността.
– Смятате ли, че начинът на нападение над тази жена е копиране на нападението над Дебора в Стара Загора с макетен нож?
– Не мога да твърдя с категоричност, че в случая става въпрос за копиране на вече познато нападение. Същината на професията ми не е свързана с поведенчески анализи. Въпреки това личното ми мнение е, че медийното огласяване на конкретни факти и обстоятелства за каквито и да било наказуеми посегателства може да има повече от един ефект.
От една страна, публичността на такива случаи допринася за това законодателят да осъзнае назрялата необходимост от промяна в съществуващата регулация на дадени обществени отношения, обект на закрила от един или друг закон, но, от друга страна, може да окаже неосъзнато влияние върху въображението, емоциите и действията на извършители, склонни към подобни прояви. По-просто казано – да им даде идеи. Тоест не изключвам наличието на такова повлияване от случая с Дебора в Стара Загора при извършителя по моето дело.
– Трудно ли се разследва домашно насилие? Какво е специфичното при разследване на домашно насилие? Притесняват ли се жертвите на домашно насилие да говорят пред разследващи?
– Затрудненията и спецификите при разследването на престъпления, извършени в условията на домашно насилие, са породени от това, че актовете на насилие при повечето от тях се случват далеч от погледите на други странични наблюдатели, най-често в домашна обстановка.
Следователно ключови при разследването са свидетелските показания на самия пострадал, който невинаги е склонен да съдейства на органите на досъдебното производство, а причините за този негов избор на поведение са от различен характер – страх, срам, отричане, нежелание за връщане към травматичното събитие на престъплението, през липса на информация за правните възможности за защита, до недоверие в държавните органи и институции.
Дори непосредствено след конкретното нападение жертвата при разпита й като свидетел по делото да е разказала всичко за станалото, Наказателно-процесуалният кодекс й дава възможността, ако е съпруг, родител, дете, брат или сестра на обвиняемия или живее във фактическо съжителство с него, във всеки един момент от наказателния процес да откаже да свидетелства.
При възползване на пострадалия от това негово право и липсата на други свидетели – очевидци на деянието, доказването му за нас става невъзможно.
Без значение е дали в съответния случай разполагаме с медицинска документация и експертизи за вида и характера на причинените на пострадалия телесни увреждания, доколкото информация за авторството им често се съдържа единствено в показанията на пострадалия, който е отказал да свидетелства.
Работата на органите на досъдебното производство – прокуратурата и МВР, с жертвите на домашно насилие е сложен процес, който изисква и предварителна подготовка, и индивидуален подход, с оглед факта, че всеки случай е различен сам по себе си. За някои от пострадалите е трудно да говорят пред нас за престъплението, особено тези от тях, при които насилието е циклично и повтарящо се, при които ролите на „жертва“ и „насилник“ вече са отдавна разпределени и дълбоко утвърдени.
Други проблеми, които срещаме, са свързани с намирането на вещи лица за изготвянето на експертизи по този тип дела. Малобройността на експертите в някои области и високата им служебна натовареност неминуемо се отразяват на сроковете, в които те успяват да изготвят и представят за нуждите на разследването съответните експертни заключения.
– Защо според вас непрекъснато нарастват случаите на домашно насилие?
– Факторите, оказващи мотивационно въздействие за каквото и да било криминално човешко поведение, са комплексни. Свързани са както с личностни особености на конкретния деец, така и със заобикалящата го среда.
Не бих се ангажирала да кажа твърдо на какво се дължи ръстът на случаите на домашно насилие, дали на ценностната ориентация на обществото, дали на това, че все повече се дава гласност на подобни деяния или е нещо друго, но определено се наблюдава тенденция на увеличаването им.
– Каква трябва да бъде превенцията и може ли тя да помогне в междуличностните отношения в семействата?
– Смятам, че ясно изразената в последните няколко години обществена нетърпимост към проявите на домашно насилие във всичките му форми допринесе значително за осъвременяването на механизмите за справяне с това явление.
Прокуратурата на Република България винаги е била и ще продължава да бъде безкомпромисна при преследването на такъв тип посегателства.
Налаганите в рамките на наказателното производство наказания за извършени в условията на домашно насилие престъпления обаче не мисля, че са достатъчни за постигането на генералната превенция, която ни се иска. Нужни са неотклонни и последователни държавни и индивидуални усилия за справянето с проблема, диалог между институциите и организациите, изготвяне на общи стратегии и цялостно сътрудничество помежду ни.
Вярвам, че сме тръгнали в такава посока и се надявам в близко бъдеще случаите на домашно насилие драстично да намалеят.
