Лучано Павароти – кралете могат всичко

Няма как да не сте слушали изпълнение на великия певец. Няма как първо да не сте били смаяни от габаритите му. След това – зашеметени от невероятния му тембър. И задължително – впечатлени от неизменната кърпа, с която попива леещата се от косата му пот.

Е, как може целият свят да приеме тази не особено привлекателна особеност на един раздаващ се на публиката невероятен изпълнител, само ние да продължаваме да се гъбаркаме с потните ризи на певеца, изпял едни от най-запомнящите се родни песни?! Става дума за Веселин Маринов, сигурно сте се досетили. Въпрос на манталитет. Сега няма да изстискваме кърпата на Павароти, нито ще ръсим жълти “факти” от биографията му. Иска ми се да си спомним за певеца, който накара хората да слушат оперни арии дори по световните стадиони.

Ще си позволя да напиша Великият тенор стана на 89

Съжалявам, но отказвам да броя по друг начин. Докато човек продължава да живее в паметта на хората, броячът не спира. За мен, а надявам се и за хиляди по света, Лучано Павароти е слушан и обичан все още, все повече. Защото той е Кралят на деветото горно “До”, а кралете могат всичко – независимо на сцените на кой свят раздават таланта си.

Един от най-забележителните оперни певци на 20-и век е роден на 12 октомври 1935 г. в малкото градче Модена, което принадлежи към италианската провинция Емилия-Романя – родното място на пармезана и виното. Баща му Фернандо имал пекарна и обожавал музиката. Пеещият пекар бил известна личност в града. Той имал прекрасен глас, но се страхувал да пее пред голяма публика. По-късно, когато Лучано става световноизвестен, баща му отбелязва:

Ако синът ми имаше моите вокални способности, щеше да постигне още повече

Майката на Лучано – Адел, работела в тютюнева фабрика и мечтаела синът й да стане учител. Павароти израства в среда, в която операта е естествена и дори необходима част от живота. Като футбола, като сладките хлебчета за закуска, като миризмата на кафе. От дете той обожава три неща: да играе футбол, да лови жаби и гущери и да пее. Често с момчетата си устройвали състезания по пеене, в които победител най-често бил Лучано. Той обичал да се състезава и се стремял да бъде първи във всичко – било то футбол, каране на колело или пеене. Случвало се да помага на приятелите си да “свалят” момичета със серенади. Момчетата само си отваряли устите, а скритият зад ъгъла Лучано пеел с цяло гърло.

Един ден дванадесетгодишният Павароти наранил крака си на пирон, докато играел бос футбол с момчетата. Получил отравяне на кръвта и прекарал няколко седмици в кома. Но оцелял и, за да зарадва сина си, баща му го завел в операта в Модена, където младежът чул за първи път тенора Бениамино Джили. Лучано бил шокиран.

Осъзнал, че иска да стане не просто известен, а страхотен певец

И това ще се случи след само шестнадесет години…

Баща му не бил склонен младият Лучано да се насочва професионално към музиката и поставил условие. Ще го подпомага финансово до 30-годишна възраст, след това младият мъж ще трябва да изкарва прехраната си сам. Младият Павароти започва певческата си кариера в хор “Корала Роси”, в който пее баща му. Само година след това те печелят първо място на състезание в Уелс.

Лучано не е завършил консерватория. Въпреки писанията, че не му се е налагало да работи усилено, тъй като притежава колосални вокални данни, той полага много усилия, за да “усъвършенства” гласа си. Един от най-добрите италиански вокални педагози – Ариго Пол, попаднал случайно на едно от участията на Лучано. Той видял потенциала на младия талант и започнал да работи с него безплатно. След като заминал да живее в Япония, Пол прехвърлил талантливия ученик на не по-малко известния учител Етори Кампогалиани. Докато учи, Лучано продължавал да работи в застрахователния бизнес и да изнася концерти в малки градове.

И кариерата му бързо потръгнала

Само на 26 г. той участва в международния конкурс в Театро Реджо Емилия. Публиката била категорична, че именно младият талант в лицето на Павароти трябва да получи главната награда – ролята на Рудолф в операта “Бохеми” на Пучини. Това станал неговият дългоочакван дебют на сцена. Оттогава този образ е един от любимите на маестрото.

Проблем с гласните струни замалко да откаже Лучано от музиката в полза на застрахователния бизнес. По това време той вече е женен за Адуа Верони. Съпругата му е тази, която настоява Лучано да не изоставя напълно певческата си кариера. След две години здравословният проблем отшумява и гласът на Лучано става точно такъв, какъвто го познаваме – дълбок и прочувствен.

Вече нищо не стои между талантливия италианец и световните сцени. През 1963 г. Лучано изнася първия си солов концерт в Ирландия. След това е поканен да пее в Маями, където звездата Джоан Съдърланд му предлага съвместно турне. За два месеца те гастролират в 40 града. Павароти триумфира в Метрополитън опера. Ню Йорк е в краката на краля на горното “До”. На едно от представленията в “Карнеги Хол” Лучано за първи път се осмелява да комбинира арии с песни от родината си. Публиката е във възторг, след всеки концерт бисовете са поне петнадесет! Пет години по-късно Лучано Павароти поставя първия си рекорд – след представление в Нюйоркската “Метрополитън опера” завесата трябва да се вдигне 160 пъти

Такова нещо тази зала не е виждала.

В началото на 70-те години Лучано Павароти става известен не само като изпълнител на оперни роли. Той пее италиански канцонети, започва да експериментира и с поп музиката. Популярността на певеца расте, той поставя нови рекорди. През 1980 г. операта “Риголето” е поставена в Сентръл Парк в Ню Йорк, излъчена от 200 хиляди души по целия свят. Снима се във филми и телевизионни концерти.

Последният му успех в света на поп културата е през 1990 г., когато Би Би Си, преди да излъчи мачовете от Световното първенство по футбол, пуска на голям екран неговото изпълнение на арията Nessun Dorma. А преди последния мач от шампионата публиката по цял свят става свидетел на първото съвместно изпълнение на тримата най-велики тенори на нашето време – Лучано Павароти, Пласидо Доминго и Хосе Карерас. Те пеят и на следващите 3 световни първенства, възраждайки интереса към оперната музика в целия свят.

От същото време датира и началото на изявите му в големи концерти на открити площи. 150 хиляди зрители в Хайд парк в Лондон наблюдават изпълнението му и дори дъждът не може да помрачи успеха му. През 1993 г. 500 хиляди души посещават концерт на Павароти в Сентръл парк в Ню Йорк. И през септември същата година 300 хиляди се събраха под сянката на Айфеловата кула, всичко в името на Лучано.

От 1992 до 2003 г. в родната си Модена великият тенор организира благотворителното шоу “Павароти и приятели”, събирайки известни звезди и изпълнявайки дуети с тях – Стинг, Селин Дион, Браян Адамс, Андреа Бочели, Лайънъл Ричи, Патрисия Каас и др. Шоуто допринесе за още по-голямата популярност на певеца, а да не говорим за броя на хората, които са подпомогнати със събраните средства.

Дарява всички събрани пари за благотворителност

Последното участие на Павароти е през 2006 г. на откриването на Зимните олимпийски игри в Торино. По това време той вече се е развел с майката на трите си дъщери и отново е срещнал любовта – в лицето на миловидната си асистентка Николета Мантовани. За съжаление, за Лучано е твърде късно.

Диагнозата е безпощадна – рак на панкреаса. Остава му малко време да се порадва на четвъртата дъщеричка, която му ражда Николета. Мечтата на маестрото за син остава неосъществена. Великият певец умира на 6 септември 2007 г. По време на погребението 3 изтребителя на Италианските военновъздушни сили прелитат в небето над града, изписвайки с цветен дим националния флаг. Само най-великите синове на Италия получават тази чест.

Така завършва историята на Лучано Павароти – синът на пекаря, който стана велик оперен певец и намери любовта на 65 години. Един обикновен човек, който стана голям артист. Един голям артист, който се опита да остане обикновен човек.

Подготви Мариана ДОБРEВА