Прагът на търпимост на българското общество към все по-зачестяващите случаи на насилие и агресия започва все повече да се снижава, видно от публичните реакции и медийната активност през последните месеци.
Само последният случай на брутална агресия, дело на три деца (на 15, 16 и 17 г.), пребили служител в столичен мол, стана повод за сериозно обществено вълнение и вълна от възмущение от обикновени коментатори, до политици, психолози и общественици.
Не така стои въпросът явно по отношение на българския съд, който се оказа, че около седмица след насилието, шокирало цялата страна, пусна тримата младежи от ареста, назначавайки напълно безполезната с оглед на превъзпитанието мярка „наблюдение на инспектор от Детска педагогическа стая“.
Мярката – изцяло проформа
Мярка, която от десетилетия у нас е ясно, че не дава никакъв превъзпитателен ефект, а е изцяло проформа.
Парадоксалното е, че решението на Софийския градски съд идва по-малко от 24 часа след като прокуратурата и МВР проведоха нарочно съвещание точно по въпросите на агресията, насилието на публични места, у дома и на пътя, вземайки повод от случая с тримата ученици в мола.
Налагайки, очевидно, крайно леката мярка на тримата непълнолетни биячи, съдията от СГС едва ли си дава сметка, че прекалената толерантност и либерално отношение към тези иначе млади и все още нереализирали се в живота хора, няма да реши проблема, още по-малко ще доведе до превенция или превъзпитание на някого.
Магистратът явно не е чувал и приказката, че „прекаления светец и Богу не е драг“, а още по-малко явно е помислила и за факта, че ако утре тези три деца отново решат да посетят мола, може вече да не са въоръжени само с боксове, а и с ножове.
Проблемът с детското насилие
Едва ли съдията от СГС си дава сметка колко мащабен и сериозен е проблемът с детското насилие и колко лавинообразно „заразява“ все повече младежи.
В случая колкото и да са обругавани и да имат грехове за изкупуване в други аспекти, прокуратурата и МВР се опитват да направят каквото им позволява законът, за да противодействат на тази зараза от насилие, плъзнала из цяла България. Но се оказват сами.
А ако утре някой от връстниците на децата-биячи от мола вземе за голямо геройство и мъжкарство поведението им и реши да им подражава? Дали съдията ще излезе да се извини на поредните жертви на либералните нагласи и виждания за „справедливите санкции“ за подобни агресори, още повече на по 15, 16 и 17 години.
Въпросът е реторичен, защото подобно извинение не се очаква, а и с нищо няма да допринесе.
Защото проблемът няма да остане затворен зад вратите на конкретния мол или болничната стая на пребития служител и утре ще влезе през прага и на нашите домове и детските стаи и на нашите деца.
Тогава нито съдийската толерантност, с която на практика се дава картбланш за още от същото и се подстрекава агресията, нито законовите слабости по отношение на адекватната реакция и превенция срещу детската агресия ще имат значение.
Тогава ще се окаже, че сами сме си отгледали малолетни и непълнолетни престъпници – в мола, на улицата или дори в собствения си хол. Докато ги жалим и „помилваме“ и ги изпращаме да си беседват с кварталния.
