Тъй като честваме Рождество на 25 декември, логично е да приемем, че той е бил Козирог. Но с рождението си Христос бележи началото на ерата на Рибите. Това обясни пред “Телеграф” нумерологът и кабалист Ели Маринова.
– Г-жо Маринова, идният вторник е един от най-семейните и чакани дни през годината – Бъдни вечер. С празника обаче е свързано едно доста древно вярване, че ястията на него задължително трябва да са нечетни. Откъде е тръгнал култът към нечетните числа и страхът у българина от четните?
– Във всички традиции и ритуалите, свързани с честването на новото начало и очакването за светло бъдеще, се спазва правилото ритуалните предмети, в случая броят на ястията на Бъдни вечер, да е нечетен. Символиката е следната – нечетните числа носят мъжката енергия на новите идеи и новото начало, на оплождането, на инициативата и лидерството.
Четното носи женската енергия на приемането, отглеждането и закрилянето на това, което се е родило от инициативата на нечетните числа. Например числото две. То символизира жената, която е готова да приеме мъжа, за да зачене, майката, която безрезервно се грижи за децата си.
На Благовещение архангел Гавриил донася благата вест на девицата Мириам, че ще роди божествен Син. А на Бъдни вечер очакваме Неговото раждане, раждането на младото Слънце и се надяваме то да ни донесе здраве и благоденствие през Новата година. Именно затова на ритуалната трапеза задължително се поднасят нечетен брой постни ястия, свещта, която е запазена от предишните кадени вечери е една, една е и гаванката със сурово жито.
Постните ястия са символ на нашето уважение към Този, който се е родил и се е пожертвал за нас, приемайки кръстната смърт на Разпети петък. Преди да седне семейството на трапезата, най-възрастният човек прекажда с тамян и молитва ритуалните ястия.
– Какво задължително е включвала коледната трапеза на древния българин?
– Всяка религия по света, всеки празник е свързан с поминъка, бита и културата на хората от конкретния регион. В България на празничната трапеза слагаме ястия, приготвени от това, което сме отгледали през годината. Най-често това са варено жито, ошав, постни зелеви сарми, варен боб или чушки, пълнени с боб, туршия, орехи и сушени плодове, печена тиква, тиквеник, зелник и задължително питка с една паричка в нея.
На трапезата присъствали и паламарка и сърп, палешник и други предмети, свързани със стопанската дейност. Преди вечерята най-възрастният човек в дома прекадявал трапезата, къщата и стопанските постройки, после вдигал хляба високо, изричал благословия и пожелание за високи жита, разчупвал го и давал по парче всекиму според възрастта.
Първото парче се отделяло за света Богородица, друго парче слагали някъде нависоко, за да израснат високи житата. На трапезата оставяли и място за предците. Не забравяли и пазителите на къщата, наричани стопан, наместник, змия чуварка.
– Кои са най-важните ритуали около 24 декември и Коледа, които вие бихте откроили?
– На 24 декември мъжете от семейството отивали в гората да отсекат дърво, наричано бъдник. Всичко свързано с намирането и отсичането, с окастрянето на бъдника, с неговото внасяне в дома, миросването и търкулването му в огнището, със запалването на бъднивечерния огън се е извършвало по тържествен ритуален начин.
А за да е спорна новата година, бъдникът трябвало да изгори докрай. На празничната трапеза се спазвали строги правила (които все още се следват стриктно на някои места у нас). Например никой не бивало да става от масата до самия край, за да не стават квачките от полозите. Ако това се наложело на някого от фамилията, ставал най-възрастният човек и ходел приведен, за да се приведат житата от зърно.
След вечерята децата се търкаляли по пода, покрит със слама, върху която били постлани чували от жито, но само в една посока, за да натежат житните класове от зърно и да полегнат. От полунощ по къщите започвали да обикалят коледарските дружини, които с песни наричания и благослов пожелавали плодородие и благоденствие на стопаните.
– Елхата, присъстваща в домовете ни днес, е по-нова традиция от началото на XX век. Но какво друго освен бъдника предците ни са имали в домовете си?
– Елхата наистина е по-нова мода, но и тя като символ има дълбоки корени. За иглолистните и бодливи дървета и храсти се смята, че имат магическата сила да ни предпазват от злини, магии и лоши очи, особено в най-тъмното време на годината. В миналото, по време на мръсните дни от Коледа до Богоявление, хората вплитали в оградата на двора клони от бодливи растения, поставяли клон от глог в комина на огнището, за да не може в къщата да влезе зла сила.
Със същата цел на запад окачвали на дворната и на къщната врата венци от бодливи растения, най-често бодлива зеленика. И така от зелениката, глога и трънката постепенно се е стигнало и до елхите.
– Как гледате на теориите, че зад елхата или бъдника според символисти прозира световното дърво и дори дървото в райската градина?
– Под една или друга форма образът на световното дърво присъства във всички традиции по света. То е ос, която свързва всички нива – небесно, земно, подземно, и прави възможно общуването между тях. То символизира и динамиката на непрестанно променящия се и обновяващ се свят.
Световното дърво често се изобразява като стилизирана женска фигура, стояща в центъра на света. С корени дълбоко в земята и в допир с подземните води, с клони високо в небето и в допир с небесните води, то расте във времето, като всяка година добавя по един кръг в ствола си. Корените му указват миналото, натрупаната мъдрост и приемствеността, а клоните – различните нива на земното съществуване. Вечнозеленото световно дърво носи безсмъртния дух, вечността, вечния живот.
– Доста мистерии битуват и около Рождество Христово, където се пресичат религия, апокрифни предания и съвременни научни теории. И до днес остава неизяснен въпросът кога Божият син е роден?
– Според мен конкретната дата няма съществено значение, защото през епохите на развитието на цивилизациите е имало най-различни и често противоречащи си календарни системи. За мен важното в случая е, че денят на Рождество съвпада с деня на зимното слънцестоене, тогава, когато след най-дългата нощ в годината се ражда новото, младото Слънце, заченато в деня на пролетното равноденствие. Тук символиката е съвсем ясна.
– Фенове на загадките спорят и каква е била зодията на Христос, имайки предвид неговия благ характер, чудесата, които е вършил и Божието слово, което е съумял да донесе на земляните?
– И раждането, и животът, и смъртта на легендарните личности са забулени в мистерия за нас, простосмъртните. През вековете реалната истина за реалните хора е била размита до неузнаваемост от митовете и легендите, свързани с тях. И точно затова те са легендарни.
Тъй като честваме Рождество на 25 декември, логично е да приемем, че той е бил Козирог. Но с рождението си Христос бележи началото на ерата на Рибите. Това е важно. В началото на тази ера е имало няколко конкурентни религии, които постепенно са отпаднали.
Една от най-разпространените сред тях е бил Митраизмът. Непобедимото Слънце – така древните наричали персийския бог Митра, раждането на който се е чествало в Римската империя точно на 25 декември.
– Доста спорове вече 2000 г. буди и въпросът кои са тримата влъхви, поклонили се първи пред яслите му. Православието ги нарича царе, според западната средновековна традиция, базирана на древни апокрифи, те са магове. Какъв е вашият прочит?
– Смятам, че и двете версии са верни, защото в древността царете са били и магьосници, владеещи тайни и недостъпни знания за обикновените хора.
– Знаем, че влъхвите се ориентирали по изгрялата на небосвода Витлеемска звезда, която им посочила пътя до яслите на Исус. Как е възможно това?
– Божественият промисъл е недостъпен за нас. Затова ние се опитваме да интерпретираме божествените знаци според натрупаните през вековете мъдрост и опит. Според св. Йоан Златоуст звездата е проявявала разумност, като е спирала, когато влъхвите са почивали, и е тръгвала, когато те са се движели, защото е била Божие чудо.
Витлеемската звезда от астрономическо гледище се сочи като свръхнова, съвпад на две планети или комета – тук хипотезите през вековете са различни. Фокусирани в нейния произход обаче, пропускаме главното, че тя е била пътеводна не само за влъхвите, но и за целия древен свят, известявайки го за настъпването на ерата на Рибите. С нея и с нейния пратеник на планетата ни е установен един нов морал и въобще един одухотворен идеал за еволюция на човечеството.
– А как гледате на уфологичните обяснения, че звездата е космически кораб, който е донесъл младенеца на земята. Интересно е, че в това вярват и някои духовници на Запад. У нас фенове на извънземния произход на Христос също не липсват?
– Ще кажа само, че вярвам във Вселенския разум, в Божествения промисъл и затова не мога да отхвърля нито една теория.
– Милиони хора по света вярват, че точно в 12 часа в полунощ на Коледа изречените желания се сбъдват. Това число наистина ли има такава магическа сила или от значение е мисълта на толкова много хора, впрегната в една посока?
– Всяка молитва, желание, намерение, изречени с дълбока вяра, се явяват мисъл-форма. И до днес е широкоразпространено вярването, че в полунощ преди всеки голям празник небето се отваря, границите между световете изчезват и молитвите на праведните хора стигат до Господ. Така е и в нощта срещу Рождество.
Но тази нощ е по-специална, защото тя бележи началото на мръсните дни, когато по земята бродят всякакви нечисти сили.
– Защо периодът от Коледа до Богоявление е считан за мръсен и опасен?
– Защото предците ни са вярвали, че младото Слънце, настъпило след зимното слънцестоене, все още не е укрепнало. И така то не може да ни предпази от нечистите сили и бих казала и от нечистите ни помисли. По това време, както казах, по земята бродят всякакви злотворни същества, които, ако не успеят да ни напакостят, провокират в нас лоши мисли и намерения, карат ни да казваме или да правим неща, за които после съжаляваме, но които оставят траен отпечатък в отношенията ни с хората.
Затова по време на мръсните дни конфликтите са по-чести, хората са склонни по-често да нарушават писаните и неписаните правила по внушение на тези тъмни сили. Добре е и ние да живеем осъзнато, да бъдем разумни, прощаващи, добри, да не предизвикваме скандали и разправии, да не позволяваме на никого да ни провокира. Всъщност за всичко това е говорил и Христос, след което евангелистите са събрали неговото слово в Библията.