55 плюс нещо отгоре – такава е възрастта на Бони Милчева. Годините не я притесняват, гласът й е свеж и съхранен, а видът – на истинска дама. През смях припомня рефрена на песен, хит в репертоара й – за внучките съм баба, а за мъжете – мадам!
Хиляди са почитателите на нейното предаване по телевизия СКАТ. Не са малко и участията й на живо. Бони огласи тържеството във Военния клуб в столицата, където бе избран поредният Дядо на годината. Военният, който се окичи с почетното звание – Димитър Йовков, остана изумен от песните на Бони. А мъжете в залата я гледаха с възторг, озарил очите им. Имаше защо!
– Бони, споделете пред читателите на “Над 55” как поддържате такава визия?
– О, нищо особено! Мисля, че го дължа на добрите гени. Песента ме поддържа. Обожавам работата си в телевизията. Готвя се за всяко предаване. Шапките, тоалетите трябва да бъдат изрядни. Роклите са си мои, поддържам голям гардероб. Имам над 400 шапки.
Обичам да се кипря, да изглеждам добре
Вътрешният заряд, който си го нося, припламва и ми дава нов стимул. Работата ми доставя удоволствие. Артистът винаги има нужда да се доказва, да се изявява. Не ми стига да си пея у дома в банята, държа да се срещам с публиката.
– Какви бяха вашите родители?
– Прекрасни хора. И двамата с чудесни гласове. Наследила съм гласа на моята майка, Мария, която беше домакиня. Пееше с естествено поставен глас. Моят беше същият. Помня, отворих си устата да пея пред един педагог, а той учудено попита: “Къде сте учили пеене? Имате добра постановка”. Това е даденост. Баща ми, Любен Бонев, работеше с кокс. Много тежък труд, но добре платен. Закаляваше колелета на трактори. Почина млад, на 47. Невероятен човек беше, с хубав глас. Неговият род е от село Яна, от Шоплука. Дядо му, тоест моят прадядо, се е казвал Боне. Той е бил добър приятел с Елин Пелин. Виждали са се често, пийвали са в кръчмата. Зная го от роднини на татко.
Боне Крайненеца, известният герой на Елин Пелин, носи името на дядо ми
Писателят го е заимствал от добрия си познат. Дядо живеел на края на селото, затова – Крайненеца.
Сияеща сред нейната публика
– На дядо Боне ли сте кръстена?
– Да, на него, но и на моята леля Бонка, която също е кръстена на него. В Шоплука има доста Бонки.
– Кога пропяхте?
– Пея от дете. Махалата ни в Подуяне бе задружна, живеехме като едно семейство, на празниците хората пееха. А аз пропях вече по-съзнателно в Техникума по текстил. Много е близо до моята улица – родена съм в Подуяне, на Ботевградско шосе. Завърших това училище. По онова време любимите ми певци бяха Елвис Пресли, “Бийтълс”, Том Джоунс. Пеех в хора на техникума.
После продължих във вокално-естрадната група на Ансамбъл “Маяковски” с ръководител Емил Георгиев. Бяхме 12 момичета, с нас бе и Маргарита Хранова, още нямаше 16 години. Живеехме задружно. Бяхме на турнета в Москва и Ленинград, сега Санкт Петербург. Пеехме забавни песни. Тогава усетих магията на сцената. Ансамбъл “Маяковски” работеше към Дома на българо-съветската дружба. Сега в същото здание има магазин “Лидл”.
– Все пак наложи ли се да работите с педагог?
– Вече бях завършила техникума и постъпих на работа в завод “Осми март”. Станах секретарка на директора, заемах и други длъжности. Към предприятието имаше хор, естествено, и аз влязох в него. Диригентът Радко Александров от Военния ансамбъл ме разкри – разпя ме и възкликна: Имаш естествено поставен глас! Тогава реших да вземам частни уроци по пеене при Дора Мутафова от Консерваторията и професор Константин Карапетров, едно голямо име. Започнах да уча арии, песни. Не ми беше лесно, защото се омъжих млада, на 23 години.
– Кой бе щастливецът?
– Константин, по професия електротехник. На 24 родих сина ми, Любен. Имам от него две прекрасни внучки – Косара, на 25, и Дея, на 18. Чаровни, красиви момичета. Когато Косара беше на 4, започнах да водя “Ако зажалиш…” и трябваше да съчетая работата с грижите за бебето. Помогнах в отглеждането на малката. Щастие е за всяка баба да е близо до внучетата си. Косара пее много хубаво, Дея рисува. Косара завърши висше образование в Англия, в момента работи в престижна одиторска фирма. Дея е в последния клас на гимназията, ще следва.
– Вие сте се омъжили по любов, нали? Как оцеля бракът ви?
– Трудно е да обясниш любовта.
На млади години човек греши, а вече в зрялата възраст се нуждае от близко същество до себе си
Мъжът ми е прекрасен човек. Не се е занимавал с музика, но никога не ме е спирал да пея. Животът ни е хубав.
Бони Милчева с Русин Катански
– Виждате ли се често с артистите от оперетата?
– Следя продукцията на Музикалния театър. Ние, ветераните, имаме привилегията да гледаме всичките генерални репетиции. “Криворазбраната цивилизация” ме очарова, смях се от сърце. Много ми хареса и “Здравей, как си, приятелю?”.
– Старата градска песен ли е голямата ви слабост?
– Да, тя ми е в сърцето. Слушам стари записи, в момента работя с акордеонистката Лили Мирчева, тя е феномен в музиката. Изпълняваме песни, които са позабравени и рядко се чуват. Възстановихме ги, имаме си песнопойка.
– Познавате ли творчеството на легендарния тенор Аспарух Лешников?
– Да, и му се възхищавам. Неговата песен “Свари си горчиво кафе” винаги трогва душата и гали слуха.
– Работите в телевизия, в предаването ви гостуват различни групи. Сигурно има моменти, които едва ли ще забравите?
– Много са. Веднъж дойде група с “Тумбалалайка” в репертоара си. Предупредиха ме, че едно момиче трябва да се преоблече. Обясних, че в ефир всяка секунда е ценна. Няма как да излезе навън, за да се преоблече. Посъветвах я да остави дрехите си встрани, където камерите не снимат. Бързо да надене върху роклята блузата и полата. Момичето направи обратното – спокойно се съблече, остана по бикини и сутиен. Тримата оператори се смутиха, стана толкова неудобно! Момичето се облече и тръгна да излиза, ама не улучи момента. Ръководителката го върна. Смях, притеснение.
Случвало се е да изхвръкне ченето на някой от певците, ама и то си е човешко!
– Кое е най важното в живота на една жена?
– Да създаде семейство, да има деца и внуци. Да е доволна от професията си и да не се предава. Да не говори за старост, за болести. Старая се да съм здрава, да поддържам духа си бодър. Признавам, харесвам се и искам и другите да ме харесват.
Ели КИРЧЕВА