В контекста на предстоящата либерализация на електроенергийния пазар битовите потребители не са достатъчно добре защитени към момента, заяви адв. Андон Роков от КТ „Подкрепа“ на дискусионен форум на тема „Либерализация на енергийния пазар – проблеми и предизвикателства“, цитиран от Pariteni.bg.
По думите му единственото, което се случва вече втора година е, че се отлага тази либерализация, и то добре, че се отлага.
Защото, ако не се отлага ние ще излезем на пазара на ел. енергия и ще бъдем принудени да си четем договорите, които ни предлагат, да ползваме консултантски услуги може би за това, защото ще плащаме големи сметки, и ако не внимаваме какво подписваме, всичко това в последствие може да се окаже проблем, категоричен е той.
В България основните групи потребители, това са битовите потребители и небитовите /т.нар. фирми, детски градини, болници, училища/. За съжаление, детските градини, болниците и училищата, които са социални и образователни заведения, минаха на свободния пазар още през 2020 г.
Тази промяна, от гл. точка на това, че България в началото на преамбюла на своята конституция пише, че е социална държава, е малко неоправдано, защотона тези потребители основно се увеличиха разходите за ел. енергия през този период.
Те са принудени да сключват договори с търговци на ел. енергия, като там проблемът е, че не познават съответната материя, трудно се договарят цени при сключването на такива договори. Преди бяха на регулиран пазар, където получаваха цена, която все още заплащат битовите потребители, посочи Роков.
По думите мубитовите потребители са огромна група. Това са над 4 милиона и половина потребители в България. Те потребяват близо 42% от ел. енергия, която се произвежда.
Към моментацената се регулира от КЕВР. Там са съсредоточени основната част от всички специалисти, които вече в продължение на 25 години се занимават с тази материя, те са обучени за това, правят проверка на дружествата, които формират цената, която ние плащаме за тока.
Тези проверки са свързани с доста работа, с проверка на разходите, които тези дружества правят, така че да не влязат много разходи в цената, така че токът да стои на сравнително приемливи за нашето общество цени. Всичко това ще се промени.
Много функции на КЕВР отпадат
Промяната, която ни се сервира, ще бъде основно негативна. Всички тези функции на КЕВР до голяма степен ще отпаднат.
Целият този процес на администриране на цената на ел. енергия ще бъде прехвърлен към министъра на енергетиката, който няма такъв екип и няма как да следи дали цените са икономически обосновани, дали разходите, които включват тези цени, са прекомерни и това всичко ще рефлектира върху всички нас. По този начин ще се увеличи енергийната бедност, допълни адв. Андов Роков.
Той посочи, че на борсата има три платформи за търговия. Участват четири различни производители на ел. енергия /ВЕИ, топлоелектрическа централа, ядрена и някаква газова централа или ВЕЦ/. На борсата има търсене и предлагане на количество ел. енергия.
Ядрената централа отива и си изкупува цялото количество, което тя предлага за деня. След това се изкупува количеството, което предлага някакъв ВЕЦ. След това се изкупува количеството, което предлага фотоволтаик.
Първо се изкупува най-евтиното количество по количество, т.е. първо се изкупува количеството, което е произведено от ВЕИ, защото то няма разходи по производство, то има инвестиционни разходи.
После се изкупува по-скъпото количество и накрая се изкупува най-скъпото количество, което се предлага на борсата, ако до момента тези количества не са достатъчни.
Какво се получава?
Получава се така, че този, който влезе накрая с най-скъпото количество, той определя цената на всички останали. Какво значи това?
Това означава, че ако условно казано количеството, което ВЕИ-то продава за 50 лв. на мегават час, АЕЦ продава за 70, газовата централа продава за 120, а ТЕЦ-а напр. продава за 150 лв. и ако ТЕЦ-ът се появи накрая, всички получават цената, която се дава на ТЕЦ-а, т.е всички получават 150 лв.
Което означава, че всички останали, които са с по-малки разходи, взимат една огромна печалба, а този ТЕЦ, на който са сложени квоти и т.н, всичко това, като цена го получава и всеки, който има супер ниски производствени разходи.
Това е един сбъркан механизъм, по който се определя цената на борсата и който ни очаква всички нас, след либерализацията на пазара, обясни синдикалистът.
Според Владимир Топалов, председател на СМФ „Подкрепа“ накрая цената може да бъде и двойно по-висока. Тя ще зависи от търсенето. Трябва да е ясно, че тази цена, която ако хипотетично последният предлага да кажем на 200 лв. и това става за всички, тя може да се продава и на 400 лв., може и на 1000 лв.
Защо се получава тази разлика? Важно е да се види кой след това влиза и започва да печели нагоре.
По думите на адв. Андон Роков, т. нар. доставчици на ел. енергия, които вече могат да бъдат крайни снабдители, но могат да бъдат и търговци на ел. енергия, те ще определят конкретната цена за всеки един потребител чрез договор.
Т.е в договора може да бъде заложена цена, която е по-висока от постигнатата борсова цена. Те могат да постигнат борсова цена напр. на 200 лв., но в договора, ако пише 300 лв., ние ще трябва да платим 300 лв. цена.
Така че тази горница очевидно ще отиде някъде другаде. Тя няма да отиде в производителите, тя ще отиде в посредниците между производителите и крайните потребители.
Какви цени ще плащаме всички ние?
Как ще се случва дотирането на базовата цена. Тази цена ще се определя по закон от министъра на енергетиката. КЕВР ще дава информация на министъра на енергетиката, за да определя тази базова цена. Получава се парадокс.
Един орган ще дава информацията за тази базова цена, друг ще приема тази базова цена, ще има някакъв Фонд. Това са едни административни начини и похвати, с които на практика да обезсмислят този пазар, посочи той.
Той напомни, че КЕВР прави обществени обсъждания и открити заседания. Такава процедура няма да има при определянето на базови цени. Това е един недостатък, защото обществото няма да бъде запознато предварително с това каква е базовата цена в следващия регулаторен период от 1 юли 2025 до 1 юли 2026 г.
Третият проблем е, че една такава базова цена ще излиза с акт на министъра, който няма да може да се обжалва. Поради тези причини, за нас от КТ „Подкрепа“, обществото, органите на управление на държавата и фирмите доставчици, не са готови за този преход.
Нещо повече, какви ще бъдат договорите с потребителите? Проблемите ще възникнат след тяхното подписване.
Защото, ако там ви кажат вие плащате борсова цена, а не базова, а по договора не е фиксирана на база на плаващи тарифи, при които цената на ел. енергия в пикови периоди е една, в периоди от деня – когато няма много потребление, е по-ниска.
Това всичко е добре, ако имаме интелигентни измервателни уреди, интелигентни електро домакински уреди. Ако нямаме тези неща, ние ще плащаме една цена, която е скъпа. Освен всичко останало, трябва да добавим и това, което се случва по отношение на доставките.
Изпадаме в хипотеза, че България вече месеци наред изпитва недостиг от електроенергия. Това е факт, който не се коментира. Само за ноември месец /до момента/ ние ще минем 1200 мегавата, внесени от Сърбия, Македония и от Турция. Страни, с които сме били нетен износител, сега ще станем вносител.
Как да подпомогнем енергийно бедните
Даниела Пенкова, КТ „Подкрепа“ цитира изследване на БАН, според което за 2022 г. сме имали 32% енергийно бедни при регулирани цени. В момента се обсъжда как тези хора да бъдат подпомагани с държавни средства.
Държавният бюджет не се пълни с парите на богатите, той се пълни с парите на бедните. Ние сме в ситуация, в която бюджетът ще продължи да се пълни от обикновените хора, фирмите ще продължават да си взимат компенсации и накрая пак бедните ще помагат на бедните. При една либерализация, ще си имаме една енергийно бедна България.
По думите на адв. Роков, ако се затворят ТЕЦ-овете, ще има режим на тока, защото всички страни около нас декларират енергийни дефицити за предстоящата зима. Източна Европа не е добре междусистемно свързана със Западна Европа, където са по-ниските цени на ел. енергия.
Тази междусистемна свързаност означава, че когато в Източна Европа има недостиг на ел. енергия, трябва да има такива междусистемни връзки /връзки между националните преносни оператори/, които да могат да осигуряват непрекъснат обмен в едната или в другата посока, за да няма недостиг на ел. енергия в Европа.
Когато ние в Източна Европа, и конкретно на Балканите, имаме недостиг на ел. енергия, ние може да вземем такава от Сърбия, Гърция, от Северна Македония, от Румъния. Но когато тези страни нямат достатъчно ел. енергия за себе си, те няма да дадат на нас. И тогава ще се въведе режим на тока.