Много владетели мечтаят за амбициозни проекти за супероръжия. Русия има Царското оръдие, след това – Цар Бомба, Хитлер създава своите „Густав“ и „Дора“, но Саддам Хюсеин отива по-далеч.
Удивителният по своята амбиция проект „Вавилон“ стартира под личното покровителство на иракския лидер. Диктаторът се осмелява да предприеме такава решителна стъпка по време на войната между Иран и Ирак през 80-те години в стремежа си да остави своя отпечатък в историята.
Саддам Хюсеин решава да надмине Хитлер и да създаде оръжие, което може да поразява цели на хиляди километри и дори да изстрелва сателити в орбита. А идеята трябва да се осъществи от един от най-добрите световни специалисти в областта на далекобойната артилерия – гениалният учен Джералд Бул.
Той е роден през 1928 г. и едва на 22 години става най-младият доктор на науките в историята на университета в Торонто. Неговата фикс идея е да създаде оръдие, способно да изхвърля сателити (снаряди) на суборбитални и орбитални височини.
Бул постига голям успех в тази област, което е забелязано от ръководството в Щатите. През 1964 г. ученият оглавява Института за космически изследвания, две години по-късно изобретява снаряда Martlet 2C с тегло 190 кг., полезен товар 84 кг. и достига височина 180 км. Скоростта му е 2100 m/s. Но през 1967 г. се случва непоправимото.
Заради войната във Виетнам, послушната преди това Канада влиза в конфликт със САЩ и програмата е замразена. По това време брилянтният учен създава оръжието Martlet 4. Неговите снаряди имат три степени с течно гориво и могат да доставят полезен товар в орбита (височина 420 км).
Производствената цена на един килограм е по-малко от хиляда долара. Това е десетки, може би стотици пъти по-евтино от транспортирането на товари с помощта на ракети.
Възможно е точно от това САЩ да се страхуват и да прекратяват програмата, защото се опасяват, че благодарение на супероръдието, бедните страни също ще могат да изстрелват сателити, включително военни, в орбита. И то по няколко бройки на ден. Затова през 1968 г. Джералд получава наградата МакКърди, най-високото отличие за космически изследвания, но остава без работа.
Осъден и прокуден
В началото на 70-те години Бул предлага услугите си на Израел, но Щатите се намесват и пракратяват дейността му. Тогава Джералд започва сътрудничество с Южна Африка и разработва уникален 155 милиметров пистолет и боеприпаси за него. Той дори доставя 50 хиляди снаряда, за които е осъден в САЩ за незаконна продажба на военни технологии на страни от третия свят.
След като е освободен, Бул бяга от Щатите в Белгия, където представители на Саддам Хюсеин се обръщат към него с предложение за изграждане на супер-оръжие в Ирак. Ученият с радост се съгласява. Важното за него не са парите, а желанието да изпълни мечтата си и да изстреля сателит в орбита с оръдие. Е, Саддам се нуждае от оръжие, за да победи враговете си. В онези години Ирак е във война с Иран и във вражда с Израел и Кувейт.
Хюсеин е нетърпелив да стане лидер на арабския свят и да демонстрира своя технологичен успех. Той също показва желание да започне някаква космическа програма и това се харесва на Бул. През 1981 г. иракското правителство плаща на канадския инженер 25 млн. долара, за да може той да започне работа по „Вавилон“ – първият истински проект за космическо оръжие, с уговорката, че ще продължи да разработва традиционна артилерия за иракската армия.
Проектът започва с три супероръдия – две пълноразмерни 1000 mm оръдия „Голям Вавилон“ и прототип на 350 mm оръдие, наречен „Малък Вавилон“. Дължината на цевта на оръдието на "Големия Вавилон" трябва да достигне 156 метра с диаметър един метър. Общото тегло на системата трябва да е 1510 тона, което я прави невъзможна за транспортиране.
Решено е оръдието да се монтира на хълм, като цевта му е ориентирана под ъгъл от 45 градуса. За да не заподозрят нищо враговете, изграждането на съоръжението се извършва под прикритието на строеж на нефтохимически комплекс. Това оръдие цели да надмине всички предишни супероръдия по размер, включително тези, създадени от германците по време на двете световни войни.
Службите се намесват
Общото тегло на оръжейната система е 1510 тона.
През май 1989 г. прототип на супероръдие, наречен „Малък Вавилон“, с дължина на цевта 45 метра, е монтиран на хълм и тестовете започват. Това оръдие с по-скромен размер може да изпрати снаряд на 750 километра. Остава само да се произведат снаряди за него. В същото време Бул започва изграждането на междуконтинентална ракета за Ирак, което допълнително вбесява Израел и САЩ.
Компонентите за "Големия Вавилон" са произведени във Великобритания, Германия, Франция, Испания, Швейцария и Италия. Циклопските стоманени тръби, изложени във Форт Нелсън, са произведени от Sheffield Forgemasters, британска стоманодобивна фабрика, известна със своето висококачествено стоманено леене, валцуване и коване.
Но след по-малко от година всичко приключва. На 22 март 1990 г., когато Джералд Бул влиза в апартамента си в Брюксел, той е прострелян три пъти в гърба и два пъти в главата. Няма свидетели на убийството, а извършителят все още не е разкрит.
Според една от версиите канадецът е убит от израелската разузнавателна служба Мосад, а убийството е свързано не толкова с проекта за супероръдие, колкото с паралелната дейност на Бул, свързана с развитието на иракската програма за балистични ракети. Някои свързват смъртта на учения с дейността на разузнавателните служби на САЩ, Великобритания, Южна Африка и самия Ирак.
През 1991 г. след операция „Пустинна буря“, Ирак е окупиран. С решение на Съвета за сигурност на ООН оръдията на проекта „Вавилон“ са унищожени под контрола на международни наблюдатели. Защото това е демокрация, приятели!
