Според Института за пазарна икономика (ИПИ), ако Народното събрание не приеме бюджета за 2025 г. или удължителен закон до края на годината, държавата ще може да функционира, но с определени ограничения и рискове.
Основните критики на партиите към предложената от служебното правителство бюджетна рамка забавят процеса, докато финансовият министър отказва да внесе алтернативно предложение за удължаване на стария бюджет.
Какво предвижда законодателството?
Сценарият без одобрен бюджет не е безпрецедентен. Българското законодателство предвижда автоматично удължаване на държавните финанси в подобни случаи:
1. Държавен бюджет: Според чл. 87 от Закона за публичните финанси (ЗПФ), приходите и разходите се осъществяват в съответствие с приходите от предходната година и с текущите закони. Това гарантира финансова стабилност и продължаване на плащанията.
2. Общински бюджети: По чл. 98 от ЗПФ местните власти запазват плащанията на нивата от предходната година, което може да ограничи тяхната финансова гъвкавост.
3. Социално осигуряване: Чл. 19, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) гарантира, че пенсиите и социалните обезщетения ще продължат без прекъсване. Повишените приходи от осигуровки ще подсигурят системата.
4. Здравно осигуряване: По чл. 29, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), здравните плащания, включително за болнична помощ и лекарства, ще продължат, като само издръжката на НЗОК се ограничава до 1/12 от предходния бюджет.
Рискове и предизвикателства
Докато автоматичното удължаване гарантира, че ключовите държавни функции ще продължат, липсата на бюджет носи потенциални рискове за икономиката и бизнес средата. Според ИПИ:
– Правна несигурност: Без удължителен закон липсва ясна рамка за специфични разходи и ангажименти;
– Ограничения за общините: Финансовата предвидимост на местните власти е поставена под въпрос;
– Непредвидимост за бизнеса: Забавянето на решенията в парламента създава несигурност в икономическата среда.
Макар че държавата няма да изпадне в бюджетна криза в първите месеци на 2025 г., ИПИ подчертава необходимостта от по-голяма предвидимост и отговорност от страна на парламента.
